PrettyLittleLiars RPG.
Добре дошли! Надяваме се да се забавлявате при нас.
Преди да направите своя герой задължително прочетете правилата.

xoxo ;; Hanna.&К.

PrettyLittleLiars RPG.

Never trust a pretty girl with an ugly secret.
 
ИндексИндекс  PortalPortal  CalendarCalendar  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Let's be friends. ^___^
Нед Яну 22, 2012 2:50 pm by Алек

» Create a liar.
Нед Ное 13, 2011 5:36 pm by Наташа.

» Ще литна в небетоооо
Съб Окт 01, 2011 7:20 pm by Cassie Hale

» Perry <3
Съб Окт 01, 2011 6:28 pm by Blake Bittersweet

» Тенимания ;д
Съб Окт 01, 2011 8:38 am by Blake Bittersweet

» БУМТИ МИ ТИКВАТААА...
Пет Сеп 30, 2011 10:59 am by Blake Bittersweet

» Другарче за РП.
Нед Сеп 25, 2011 7:02 am by Abigale.

» Търся си...
Чет Сеп 22, 2011 7:03 pm by Blake Bittersweet

» i can show you how to hump without making love;;
Чет Сеп 22, 2011 7:00 pm by Blake Bittersweet

Ние във Фейсбук.
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 14, на Пон Сеп 05, 2011 6:41 pm

Share | 
 

 Шоколадовият дневник на една колежанка (The chocolate diaries) by Abby

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Abigale.
Liar.
Liar.
avatar

Местожителство : Rosewood
Posts : 125
Joined : 05.09.2011

Още
За Героя:

ПисанеЗаглавие: Шоколадовият дневник на една колежанка (The chocolate diaries) by Abby   Сря Сеп 07, 2011 8:41 am



Ето го моето подобие на фенфикшън, който започнах прееди около месец, но днес свърших първата глава.Вдъхновен е от един форум ии...хоуп ю лайк ит..

Аз, той, ние и..

Ели и Шели – тези двете и тяхната напредвара за най-добър купон можеше да ми коства оставането в колежа.Теста по история беше един от най-важните през годината, а багодарение на тях можежеше да ме скъсат.А това бе голяма работа, поне за мен.Като префект трябваше да бъда идеална.Добро поведение, извъкласни занимания, отлични оценки и донякъде добро подмазване.И да не забравим шушукане зад гърба ти от страна на Мийт Оклън.Единственото, което ме дразнеше в тях бе непрестанното дърдорене на Кели и манипулираните й кученца.Които всъщнощ бяха безмозъчни подобия на хора, които се мислеха за нещо повече когато се мотаеха с мис Браун и перфектната й коса.Реших че точно сега не е най-подходящият момент да мисля за Кели и дружките й.Трябваше да насоча вниманието си към фараоните от древен Египет и да науча дори най-малкото за тях.
Купона беше в разкара си и цялата стая стая се тресеше и беше мисия невъзможна да си науча.Реших че е най-добре да отида в колежа, там нямаше никой и щях да чета цяла нощ на спокойствие.Взех чарната си чанта и пъхнах големият учебник вътре.Натъпках телефона, ключовете и кутийка кола в страничните джобове и бях готова да тръгна.Излязох и след около 3-4минути бях на вторият етаж на колежа.Най-спокойното място бе компютърният кабинет, който се намираше в севернта част или най-отдалечената от общежитията.Влязох вътре и се настаних на един по преден чин.Отворих дебелят учебник и се зачетох.След около няколко часово четене очите ми започваха да се затварят.Беше време за кутийката кола.Мразех кафе, а имах нужда от кофеин в такива моменти.Извадих алуминиевата кутийка и я отворих.Чу се свистенето на газираната напитка и след секунди спря.Отпих от нея и я поставих на бюрото до мен.Отпуснах се назад и затворих очи.Чух шумолена зад мен, сякаш имаше някой.Корема ми се сви на топка и предпазливо се обърнах към крайните чинове.Дори незнаех какво да очаквам, помислих си че някой ме следи или някой от доверените приятелчета на Кели бяха изпратени да ми правят номера.Незнах второ до колко бе вярно, но на един от последните чинове седеше доведеният брат на Кели.Той бе с няколко години по голям от мен, висок с тъмно руса коса и зелени по скоро лешниково кафеви очи.Той вдигна глава и ме погледна.Подскичих от стола и го погледнах уплашено.
-Как влезе тук без да разбера? – изтърсих аз, като най-големята глупачка.“Какво ти става, Аби??“ питах се, но не намирах свестен отговор.
-Какво?
-Нищо. – отвърнах му аз щастлива от това че той не е чул нито дума от безмислиците ми.Поех си въздух опитвайки да се осъзная и да изляза от транса в който несъзнателно бях изпаднала.
-Защо не си на купона? – попита ме той от другият край на стаята.Изправих и направих няколко крачки така че да се озова по близо до него.
-Просто трябва да направя всичко не и да ме скъсат на теста по история.Ами ти? – попитах го неухотно аз.Предполагах че той знаеше че съм префект и някоя безмозъчна кучка, насочила вниманието си в учене.Така ме представяше Кели на новаците от нейният клуб.Преди време чух че Шон ме бил представил на някакъв новак с думите „Най-одивителният човек на света“.Това беше абсурдно, той беше гадже на Кели и другият префект на Мийт Оклън.А като говорим за префекти и клубове.За мен бе безмислено разделянето на колежа.Все пак тук трябва да се научим да бъдем хора и да живеем нормално, а ни учеха само на безмислена омраза.Отоново се отнесох и започнах да мисля за странични неща.
-Г-жа Гордън, каза че проекта ми и трябва за утре сутрин, за жалост.
-Проекта е за 10.Предполагам, че просто не те харесва, затова гледай да си мълчиш в нейните часове. – намигнах му и се засмях.Отидох и взех кутийката кока-кола от чина на, който седях и отново се върнах до него.
-Предполагам че това ще ти е нужно, повече отколко на мен. – подадох му я аз и се усмихнах.Той се изправи и огромното му тяло се разкри пред мен.Бях на крачка да си отворя и да ми потекат лиги, но се сдържах.Той взе кутийката от ръката ми при което усетих лек допир.Напраивих крачка напред и вдигнах глава, за да го погледна.Помислих си, че ще ме целуне, но този звук прекъсна всико.Чу се скърцане от другият край на стаята.Вратата се отвори и от там се показа г-жа Ли.
-Здравейте, г-жо Ли! – поздравих старицата с една топла усмивка.Г-жа Ли бе на близо 60 години пред пенсия.С прошарена почти бяла коса и кльощаво тяло, на вид баба Яга от детските приказки.
-Вие г-н Фрей, какво правите тук?? – попита през зъби тя.Фрей?!Четирите букви отекнаха в главата ми.Фрей, Фрей, Фрей...започна да звучи като песен.“Абигейл Анн Смит вземи се в ръце и спри да мислиш за него и..за неговите лешникови..очи..“Отоново се размечтах.Господи, взема да ми става навик.Докато се осъзная малката вещица вече я нямаше..за щастие или..за нещастие..кой знае.Отново останахме аз и русокосият по който ми останаха очите.
-Ти си единственият човек разкарал Ли за толкова малко време. – казах й се засмях, някак си безизрастно и доста плахо.Бях притеснена, краката ми препереха и малките пеперутки пърхаха из стомаха ми.Защо на мен?Защо на него?Защо аз?Защо той?Защо, защо, защо..въпроси и въпроси се въртяха в главата ми.Осъзнах че той не каза нищо, а само стоеше вперил поглед в мен.А аз..аз какво правех стоях иии...и мислех за съвсем безмислени неща или...главата ми щеше да избухме точно в този момент, секунда, минути или там каквото е..лек лютив вкус се разнесе из устните, а по късно и лек аромат на цигарен дим.Приятна вълна от емоции заля тялото ми и само след секунда всичко свърши.Надигнах глава и отново..отново го целунах.пристискайки се до него.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
Шоколадовият дневник на една колежанка (The chocolate diaries) by Abby
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» Мия Кършнър vs. Изaбел Флеминг
» Следващата Събота и Неделя по бТВ
» Епизод 19 - Klaus - 21.04.2011
» Какъв шоколад предпочитате?
» Чанти/Раници за училище

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
PrettyLittleLiars RPG. :: Offtopic. :: Творчество. :: Литература.-
Идете на: