Малко помощ около Роул Плея.

Тук ще пускам някои доста важни/интересни/услужливи неща относно РП-тата, които може би;... евентуално биха Ви били полезни!

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ!!! ПИСАЛА СЪМ АБСОЛЮТНО ВСИЧКО САМА И ВИ СЕ УМОЛЯВАМ Н-Е К-О-П-И-Р-А-Й-Т-Е. БАН ПО ЕГН ИНАЧЕ!!! (rofl)

1. Няма нищо лошо в това да сме зли!

Нещото, което прави рп-то наистина забавно за хората, които са го опитвали е да имаш груб, зъл герой или да позволиш на някой от героите ти да бъде груб поне веднъж. Да имаш герой, който казва точно това, което иска да каже или някой, който има истински врагове може да бъде забавно, освен всичко друго.
Драмата не започва, когато всички са мили един с друг, а нашето мото е? Драмата е ХУБАВО НЕЩО. Тя води към забавни случки, интересни истории, интересни връзки и развива героите ни доста. Например, когато героя ни е мил с всички има толкова "много" неща за правене! Сладки приказки и тн. и тн., но да не забравяме, че след време това много или малко ще ни писне и ще си кажем, че нямаме муза. Не, просто героя ни не е прекалено интересен, за да имаме! И да, разбира се, че първото ни пижамено парти ще бъде забавно, но какво ще кажем след петото и шестото? Какво ги прави по-различни от тези преди тях? Най-много да сте купили различни пуканки и пиене и да сте се лакирали в различни цветове. Да, това е забавна тема, но къде е забавлението?

Най-важното нещо, което трябва да запомните, нещото, което би ви помогнало ДОСТА, за да се впуснете в прекрасния свят на драмата.. това е, че ВИЕ не сте ГЕРОЯ си. Това, че героя ви е казал нещо грубо или има враг не значи, че всеки тук в форума ще реши, че вие сте груб или нещо такова. Няма нужда да се разхождате из темите и да се извинявате всеки път, в който героя ви направи нещо, което не е едно от най-приятелските неща или нещо лошо. Никой не ви вини!
Винаги помнете, че има огромна разлика между драмата на героя ви и вашата лична драма. Само защото някой друг герой е идиот и обижда вашия герой не значи, че човекът зад този герой не ви харесва, същото се отнася и за вашите герои. Никой няма да помисли, че сте груби просто защото героя ви е обидил техния в някое РП. И ако наистина го помислят, то им пратете този пост.
Да вземем например - A.
Той е пръскал какви ли не слухове за всичси, сплашвал ги е и какво ли не. Колко хора от Glee са се подигравали на Кърт заради сексуалната му ориентация или на някой, който е забременял без да го иска.. и все пак колко много хора обичат самия герой А.. Колкото и да искаме да го мразим, той е човека, който поддържа всичко интересно. Защо? Никога не знаете какъв СМС ще ви напише или кой ще е следващия обиден. Точно това е забавното!

Не се страхувайте да смесите нещата малко, да бъдете малко груби и да допуснете героя ви да има врагове. Особен в групичките, които просто ТРЯБВА да са врагове на героя ви. Те не трябва да са например клонинги на Фрей, но те също не трябва да са и много мили и дружелюбни с всеки. Намерете хубавото и от двете страни на героя ви и просто го развийте, така всички, с които пишете ще се забавляват - както и вие.

МОЛЯ НЕ КОПИРАЙТЕ!
ОТДЕЛИХ ВРЕМЕТО СИ ДА ГО НАПИША ЗА ВАС -
ОЦЕНЕТЕ ГО!

2. Терминът "godmoding"

Някога чували ли сте за този термин? Ако не сте, то тук ще разберете какво значи и колко е дразнещо за човека, с който пишете ( ако го използвате ).
Да започнем чрез анализиране на самата дума 'godmode'. Съставена е от 'god', което в превод е Господ, както всички ние знаем. И не, аз не съм вярваща, но вероятно няма човек, който да не знае какво значи. Следва думичката 'mode'. Когато скрепите тези две, получавате термина, с който наричаме действието на някой, който описва героя си по начин, по който той вижда всичко, знае всичко и контролира всичко. Точно като Господ. Схванахте, нали. И защо това е лошо нещо, може да попитате? Хм, за човекът, който го използва всъщност не е от най-лошите неща. Могат да правят каквото си поискат, когато си поискат със своя герой. Могат да победят във всеки спор, всяко сбиване и така нататък. Вече би трябвало да сте схванали. А за вас - значи, че всичко от сорта на опровергаване, защита и шанс за блокиране - СЕ СРИВА. Защото този, с който пишете роулплея просто си решава да направи нещата по своя начин и да накара СВОЯ герой да спечели в каквото и да е без да ви дава шанс да се опълчите.
Един пример:
Пък забеляза Изабела, която най-спокойно вървеше надолу по коридора, носеща всичките си пари за деня. Без много да се замисли, побойникът скокна срещу нея и взе всичко от ръцете й, побягвайки към дома си.

Току що Пък взе парите ви, наби ви и просто избяга в далечината. И какво ще напишете в следващия си пост? Как се съвземате, разбирайки че нямате нищо в ръцете си, и че сте обеднял? Ами няма ли да е по-забавно да ви остави да се защитите и може би да направите роулплея по-интересен и забавен и за двамата? Да не говорим, че така може да го направите сто пъти по-дълъг, отколкото просто два поста как той ви взима парите и как вие не правите нищо по въпроса само защото той си е решил така.
Най-гадната част на годмоудинга е, когато някой накара героя ви да направи нещо, което по принцип вие не искате или може би просто не е по неговия характер. Ами ако например Пък вземе, че напише, че Изабела се разплаква и всички започват да й се смеят? Ами ако, вие, този, който управлява Изабела сте решили, че тя не би се разплакала за такова нещо? Ами какво ако вие например накарате Изабела да стане и да му зашлеви един силен шамар и да се опита да си върне парите? Е, драги, този шанс НЯМА да го получите ако другарчето ви обожава годмоудинга ;*

Още едно нещо, което е АДСКИ дразнещо в рп постовете е, когато накарате героя си да знае неща, които просто няма начин как да разбере. Само защото можете да прочетете роул плейовете на останалите не значи, че героя ви също ще е разбрал какво се е случило. Просто няма как той да разбере, освен ако някой от участващите в рп-то, което наблюдавате по-късно не ви каже лице в лице с героя си. Тогава вече може.
Един пример;
Първия участващ в рп-то: Наталия вървеше надолу по коридора, когато чу някой да се мъчи. Тя бързо се поогледа наоколо, за да го намери и точно в този момент забеляза една от мажоретките, която се опитваше да извади някаква лепкава дъвка от шкафчето си. "Каква загубенячка," - си помисли тя и продължи по пътя си.

Втория участващ: - НЕ СЪМ ЗАГУБЕНЯЧКА! - провикна се мажоретката след Нат, докато просто наблюдаваше как другото момиче се отдалечава.

Е кажете ми, как мажоретката е разбрала какво си е помислила Наталия, защото тя определено не го е изричала на глас! Освен ако не е някой крийпи вампир, четящ мисли?

Е, всичките тези неща, които изброих могат да бъдат избегнати, ако просто се грижите САМО И ЕДИНСТВЕНО за вашия герой. Ако вашия герой попита другия герой някакъв въпрос, тогава просто им дайте шанс да ви отговорят в собствения си пост. Или ако двамата се бият, да, ударете ги, но също така им позволете да решат дали сте успяли наистина да ги ударите или са го избегнали/блокирали. Ако вие го направите, то със сигурност и те ще ви позволят да управлявате собствения си герой без те да го правят! (:

МОЛЯ НЕ КОПИРАЙТЕ!
ОТДЕЛИХ ВРЕМЕТО СИ ДА ГО НАПИША ЗА ВАС -
ОЦЕНЕТЕ ГО!

3. Урок за сполучлив роулплей!

Добро начало за всеки роул плей пост е да попитате себе си петте въпроса; кой, какво, защо, къде, кога? Това са главните неща, които правят един пост приличен. Щом си отговорите на тези пет въпроса, останалото е просто попълване на детайлите.
Да кажем, че е мой ред да поствам на Blind Date-a. Ще се попитам сама петте неща и ще ги попълня.
За кой ще пиша? Наталия и Екзейвиър.
Какво ще правят те? Ще влязат на партито подобаващо.
Защо ще го правят? Може би стремежа към победата. Всеки с мотива си!
Къде ще го правят? В стаята отредена за това.
Кога ще го правят? Събота вечер.

Сега след като съм си отговорила, имам една построена сценка и просто трябва да го напиша.

Обикновено Наталия не ходеше по такива сбирки, но точно тази събота вечер беше може би една от най-скучните им вечери със Зейв. След като пристигнаха на уреченото място, където щеше да се случи всичко това забелязаха как светлините не сияеха - напротив даже, беше тъмно и почти никой не можеше да се види. Музиката бумтеше на макс, даже и да се чуват не можеха. Искаха да победят, определено! Поне Нат, но не знаеше с какви мотиви беше дошъл Екзейвиър.. а и... тя го беше нещо като.. довлякла на сила до там.

Сега видяхте ли какво направих тук? Взех своите отговори на петте въпроса и написах нещо прилично като за начало.
Естествено, само един параграф не е достатъчен за един добър РП пост, затова как можем да го увеличим? Просто довършваме започнатото и добавяме още детайли. Например като:

- Защо Екс не е искал да идва?
- Как е успяла да го накара все пак?
- С какво е облечен НАШИЯ герой?
- С кой е сляпата среща на НАШИЯ герой?

И така нататък и така нататък. Ето още допълнение към поста ми;

Определено срещите на сляпо не бяха едно от най-любимите му неща. Повече му се искаше да излезе с някой и да се размотават, а не да се затваря там, за да се мляска с някой непознат заради някаква си награда. Естествено след достойните убеждения, с които го обсипа Наталия - нямаше как да не се съгласи + това, тя знаеше, че накрая щеше да е доволен.
Тя беше навлякла една от многото си елегантни рокли, с които се разхождаше само на по-специалните случаи, но явно беше сметнала този за такъв. Беше пуснала косата ти да се развява свободно, а черните й токчета тракаха усилено по земята.
Веднага стрелна листа с разпределението с погледа си и се затича леко натам, гледайки да не се бутне някъде или да не събори нещо. Щом стигна, затърси името си бързо и точно в този миг кимна одобрително. Алекс Райдър. С това момче определено имаха минало - колкото и кратко да беше то.

Така. Поувлякохме се малко.. Сега какво?
Например, може да направим нещо така, че някой друг да отговори. Нещо, което може да накара участниците да направят или кажат нещо и да помогнат за строежа на самия роулплей.

Вече беше време да намери "половинката си" за тази вечер и най-накрая да я заговори, може би да завържат някакъв що-годе нормален разговор или просто да се стрелнат към целувките. Всичко зависеше от обстоятелствата, нещата просто щяха да се стекат както бяха решили. Тя запристъпва към русокоското щом го забеляза в тъмното и усмивката се надигна на лицето й още от далечината. Седна до него и му се усмихна.
- Здравей.

Така вие давате шанс на другарчето ви да каже/направи нещо, което да включи в редичката от постовете. Да поздрави, да зададе въпрос и така нататък.

И сега.. Като съберем трите параграфа - ние официално имаме един не много малък рп пост. Такъв, какъвто доста хора тук не могат да напишат дори и да се напънат, а когато вече знаете основните правила - на лека ръка можете да напишете ПОНЕ 30 реда. Естествено може да не спирате до тук - може да добавите още много неща, но това е просто минимума, който ще ви избави от обикновения ви 5 редов пост.

пп; Ето рп-то, което получих.

Обикновено Наталия не ходеше по такива сбирки, но точно тази събота вечер беше може би една от най-скучните им вечери със Зейв. След като пристигнаха на уреченото място, където щеше да се случи всичко това забелязаха как светлините не сияеха - напротив даже, беше тъмно и почти никой не можеше да се види. Музиката бумтеше на макс, даже и да се чуват не можеха. Искаха да победят, определено! Поне Нат, но не знаеше с какви мотиви беше дошъл Екзейвиър.. а и... тя го беше нещо като.. довлякла на сила до там.

Определено срещите на сляпо не бяха едно от най-любимите му неща. Повече му се искаше да излезе с някой и да се размотават, а не да се затваря там, за да се мляска с някой непознат заради някаква си награда. Естествено след достойните убеждения, с които го обсипа Наталия - нямаше как да не се съгласи + това, тя знаеше, че накрая щеше да е доволен.
Тя беше навлякла една от многото си елегантни рокли, с които се разхождаше само на по-специалните случаи, но явно беше сметнала този за такъв. Беше пуснала косата ти да се развява свободно, а черните й токчета тракаха усилено по земята.
Веднага стрелна листа с разпределението с погледа си и се затича леко натам, гледайки да не се бутне някъде или да не събори нещо. Щом стигна, затърси името си бързо и точно в този миг кимна одобрително. Алекс Райдър. С това момче определено имаха минало - колкото и кратко да беше то.

Вече беше време да намери "половинката си" за тази вечер и най-накрая да я заговори, може би да завържат някакъв що-годе нормален разговор или просто да се стрелнат към целувките. Всичко зависеше от обстоятелствата, нещата просто щяха да се стекат както бяха решили. Тя запристъпва към русокоското щом го забеляза в тъмното и усмивката се надигна на лицето й още от далечината. Седна до него и му се усмихна.
- Здравей.

МОЛЯ НЕ КОПИРАЙТЕ!
ОТДЕЛИХ ВРЕМЕТО СИ ДА ГО НАПИША ЗА ВАС -
ОЦЕНЕТЕ ГО!

4. Още за стойностните рп постове.
Досетих се още доста неща, които не са за изпускане. Така. Първо. Забравете редовите ограничения в този форум! Не знам има ли такива, но просто ги забравете. Знаете ли защо го казвам? Защото доста хора, които съм виждала се стремят повече да направят един 10 редов пост, за да отбият номера и то без много да се замислят какво са написали всъщност. Целта обаче е, не да напишете 10 редов безсмислен пост, ами реално да мислите какво пишете и просто да го пишете, нито да гледате клавиатурата нито нищо - просто записвайте мислите си, а пък после при проверката вижте оформянето и така нататък. И ако сте запознати с граматиката - няма да имате проблеми с правописните грешки. Аз например просто записвам каквото ми прищрака в мозъка, дори не си гледам в ръцете, не си проверявам постовете, но въпреки това знам, че нямам грешки, защото тези думи съм ги срещала и преди и реално съм знаела какво значат/как се пишат. Така. Отклоних се от темата. Каквото исках да кажа беше, че не е важно колко реда пост ще напишете - набийте си го в главата просто защото, ако тръгнете да пишете какво наистина ви хрумва и не се стараете да запълните определен брой редове - поста ще си дойде от само себе си и ще е достатъчно дълъг. Повярвайте, отначало може да не е от най-лесните неща, но всички се учим, нали така?
Още нещо МНОГО важно при писането на пост са СИНОНИМИТЕ. Нали знаете, когато някои думички се повтарят по милион пъти - това е доста дразнещо. Например:
Наталия се събуди и разпери ръцете си в нещо като прозявка. Наталия разтърка очите си и стана от леглото, запътвайки се към банята. Наталия посегна към четката, но преди да започне да мие зъбите си се погледна в огледалото и остана учудена от себе си.
Наталия, Наталия, Наталия. Заменяйте ги тези неща бе хора! Заменяйте. Тя, русокоската, русата, момичето, блондинката, къдравата.. има толкова много варианти! Просто използвайте синоними и НЕ повтаряйте думи. Това е нещо като златно и ключово правило за един добър пост.

Още още..
Постовете могат да се пишат от първо лице, единствено число или пък от трето лице, единствено число, това е изцяло ваш избор - зависи какъв стил притежавате. - това е ясно на абсолютно всички предполагам. Нещото обаче, което искам да обясня е ВРЕМЕТО. Времето, в което действието се случва. Аз лично пиша в минало свършено време, някои хора може да пишат в сегашно, минало несвършено. Не знам. Обаче е доста дразнещо, когато двама човека пишат рп в различно време и постовете им просто не изглеждат на място, затова се съобразявайте с другия и се разберете в кое време да пишете, за да не стават обърквания.
Времевите рамки.
Съобразявайте се с това, което се е случило вчера - например ако вчера сте си потрошили всичките кости, няма как днес да припкате свободно из двора на МакКинли О.О Внимавайте!
Още нещо. НЯМА КАК ГЕРОЯ ВИ ДА СЕ РАЗДВОИ ЗА БОГА. НАУЧЕТЕ СЕ. Н-Е М-О-Ж-Е ДА ПИШЕТЕ НА ПОВЕЧЕ ОТ ЕДНО МЯСТО В НАСТОЯЩЕТО! Как си представяте Наталия да е хем на едно място хем на друго, това е все едно аз да съм хем пред компа хем на даскало. Просто е невъзможно! В миналото вече можете да си пишете на колкото места искате, стига да не са по едно и също време.

Последно нещо за днес:
Графичното оформление на поста.
Много е важно как ще изглежда един ваш пост, защото един хубаво написан пост трябва да е още по-добре оформен, а не да дразни окото и така нататък. Няма да е много красиво за четене ако пишете така например, нали? Представете си един цял рп пост написан с този шрифт. Да, признавам, красив е, но не и ако ще пишете 20 реда с него. Просто е дразнещ за очите. Има няколко шрифта, които са перфектни за постовете.

1. Tahoma
2. Georgia. My personal favorite. И в момента пиша с него.
3. Arial Black
4. Century Gothic
5. Comic Sans MS
6. Courier New
7. Times New Roman
8. Verdana

Със сигурност има още, но за тези се сещам в момента.
Също така, нашия пост не трябва да е написан в някакъв прекалено светъл и искрящ цвят, който да бъде EXTREMELY ANNOYING FOR OUR EYES. Просто пишете в черно и тва е.
Има няколко стила на писане.

Bold, Italic, Underlined, ~~Striked~~.
Или така наречените; Получер, Курсив, Подчертан и ~~Задраскан~~.
Съвет: Не съчетавайте всички в едно, защото както казах става екстриймли аноинг фор аур айз хД
Също така можем да сменяме размера на буквите, но не ги правете прекалено малки или прекалено огромни - препоръчвам просто да запазите оригиналния размер, който е 9.
И не съчетавайте малък с голям размер едно след друго, защото иначе изглежда така

Ще добавям още неща в тази тема, ако се сетя.

МОЛЯ НЕ КОПИРАЙТЕ!
ОТДЕЛИХ ВРЕМЕТО СИ ДА ГО НАПИША ЗА ВАС -
ОЦЕНЕТЕ ГО!