Моста в гораата

Позамислих се и след миг нещо ми прищрака. Имаше
едно място, за което дори Ел не знаеше... Моста.. Винаги ходех там,
когато бях объркан.. когато бях щастлив.. Абе.. винаги намирах удобен
случай да ида..
Тръгнахме.
След около половин час НЕизморителен вървеж, стигнахме.
Тръгнахме по моста.
- Знаеш ли какво му е хубавото на това място? - усмихнах се и седнах от външната на дървения парапет.
- Гледката.. - казах и се загледах в дърветата.
Това ми доставяше.. някакво спокойствие. Да гледам плахите движения на старите клончета, полюшвани от вятъра..? Несравнимо!

Ел вървеше след него като през цялото време си тънаникаше нещо гледайки право в краката си и лилавия лак. След като пристигнаха се усмихна и се намести до него, а дървения перапет леко убиваше на задните и части. Естествено не можеше да не се оплаче и изрече само една "Уфф" засмя се и се загледа в дърветата пред тях.
- Да красиво е, а рекичката и птичките допълват местенцето!- каза и му се усмихна като преметна кичур от косата си назад гледайки към тениската му. Спусна погледа си надолу и забеляза онази татуировка на пръстите му "Love"
- Любимата ми!- каза и се подсмихна като посочи към пръстите му а след това отново загледа към реката под тях.

- Любимата ми! - чух Ел и я погледнах.
Тя посочи ръката ми. "Love"..
Усмихнах се на една страна, докато гледах татуировката.
Обърнах се към Ел, погалих лицето й и я целунах.
"Любимата ми..." - прошепнах на ум, докато я целувах.
Хмм... едва сега разбирам, какъв страхливец съм..
"Просто й го кажи, идиот такъв!" - помислих си, но... нямах смелост да го направя.
- Хей... - допрях челото си до нейното.
- Ако не ти се стои тук... просто кажи! Ще идем където поискаш! - усмихнах се и целунах челото й.

_____________________________________________
offtopic: всъщност на пръстите на двете му ръце пише "patience/търпение" (click) ;дд

Загледа се малко по-дълги и включи и другата му ръка. Сложи ги на коленете си и се усмихна. БЕше го прочела грешно или може би зареди това че той бе свил пръстите си и не се виждаха крайчетата на буквите но пак беше нещо значимо. Усмихна се лекичко и се опита да заличи че е прочела друго като не каза нищо. Усмихна се след целувката и лекичко почеса косата си замисляйки се. Тук и бе приятно. Усамотено и с близък човек.
- Не нека останем тук!- изрече и се усмихна гледайки го умолително а на сладурския и поглед малко хора отказваха.
- Прочетох нещо друго!- засмя се и отново го целуна но този път по кратко.

Засмях се.
- Често се случва.. - отговорих и я погледнах.
Изведнъж извадих кутията с цигари от джоба си и запалих една. Замислих се за миг. Какво се случи днес? От сега нататък всичко щеше да е различно.. Но.. всеки знае, че не съм по дългите връзки. Въпреки че наистина ми се искаше с Елодия да е нещо различно. Обичах я! Обичам я! И.. определено щях да дам всичко от себе си, за да я задържа..
- Какво се случи вчера? Тоест... Извинявай, че питам, но... Защо избухна така? - попитах.

- Нещо ми стана, просто не знаех какво да правя след като чувствата си към теб си ги пазя в мен и си фантазирах че трябва да ми обръщаш повече внимание. И отново извинявай!- каза и се засмя лекичко. Погледна към цигарите и се огледа. Нямаше съответно и цигари, пари и дрогата която непременно трябваше да е у нея но уви не бе.
- Може ли?- попита миличко и се загледа в запалката. Започна отново да си мисли за тази връзка, наистина много го харесваше но много добре знаеха че и двамата са по-избухливи и не обичат сериозните неща, обаче за Ел бе изключение щеше да се опита да не разваля по никакъв начин сегашното им положение.

- Може ли? - попита и погледна към запалката.
- Разбира се! - отговорих.
Отворих кутията и я насочих към нея. Ел взе една цигара и я запали.
Цигари, алкохол, наркотици, секс... хмм... Нима можете да наречете това "нормално" за тийнейджър? Едва ли... Искаше ми се да ги спра. Тоест... цигарите, алкохола и дрогата. За секса да не става дума! По-възможно е да се хвърля пред влак, отколкото да спра него!
Но пък и за спирането на "отровата" не можеше да се говори. Не че липсваше желание.. Просто си бе невъзможно..

Доволно си взе една от цигарите и я запали като дръпна от цигара вдишвайки гадното нещо, но Елодия естествено беше прекалено пристрастена за да ги спре. Издиша рязко а димът се сля с този от устата на Майк. Трябваше малко контрол. НЕ можеше да се кара така, трябваше да спре поне дрогата... но горкото момиче все едно не можеше да живее без нея. Погледна го и се усмихна като издиша пушека правейко в кръгчета а след малко вкара пръсчето си в едно от тях а то се изгуби. Засмя се и го погледна като слезе и мина веднъж по моста.
- Как мина днес училището?- попита като беше заинтересована дали някой бе питал за нея.

- Ами... Не особено добре. Все пак отсъствието ти не остана незабелязано! - усмихнах се на една страна леко унило.
Всеки знае, че с Ел непрекъснато се караме, но отсъствието й ме кара да се чувствам зле. А може би караниците са от ревност? Кой знае.. Може би около нея съм нервен заради "тайната" си..
- А ти защо не се появи? - погледнах я любопитно.

Трябваше да мисли как да отговаря на този въпрос. леко се замисли. Как да му натресе че е убила човек, е не тя но и тя участваше и основно зареди нея станаха нещата. Разтърси глава и усети корема си който се сви след като си припомни отново за всичко онова.
- Просто не ми беше добре! С Касандра имаме малко проблеми и решихме да си останем в нас!- усмихна се след като каза това. Е не беше най-добрата измишльотина но не трябваше да казва на никой макар сега много да искаше.

Усетих, че ме лъже. Тези оправдания.. Добре де, все тая! Щом не искаше да знам..
- Както кажеш! - повдигнах рамене и погледнах надолу.
Замълчах. Имаше толкова много неща, които исках да й кажа, но... "Как?" беше въпросът, който ме спираше..

______________________________________
offtopic: хейй, аз лягамм... утре ще продължим ^__^

Очевидно бе че не и повярва, но Ели нямае намерение да му казва подробности макар да искаше ужасно много точно сега да изкрещи истината набързо, но по-добре не. Усмихна му се леко неловко и отново дръпна от цигарата и се облегна назад като се загледа в глетката напред. Не бе възможно той да няма тайни, но и не беше нахална за да попита. Всъщност искаше но щеше да го направи по най-милия и учтив начин.
- Амм.. можеш ли да пазиш тайна?- попита и се усмихна предизвикателно. Бе напът да му каже истината но и тя не бе много сигурна какво да прави.

::оукей::