Двора.

Училището беше започнало скоро, а Хана все още не се беше запознала с никой нов. Само обичайните заподозряни – Мона, Ариа, Спенсър и Емили. Те бяха най-добрите й приятелки, даже да не кажем единствените. Докато се беше разхождала други дни беше заглеждала разни момчета, с които желанието за запознанство с някой й се бе усилвало още повече. За жалост обаче все не й се отдаваше шанс. Затова днес! В този леко прохладен ден с лек ветрец, преплитайки се между русите й кичури на косата, тя беше решила да излезне навън, за да завърже някое друго приятелство. И наистина имаше силни надежди.
Черните й токчета потропваха на изсъхналата от последния дъжд земя, а къдриците й се развяваха свободно зад нея. Беше облякла любимите си тъмно-сини дънки и едно синьо потниче, което Мона харесваше прекалено много всеки път, в който го видеше.
- БОЖИЧКО! – някакъв глас изписка от далечината и Мерин доста стреснато извърна главата си наляво. Забеляза някакво чернокосо момиче с бритон, който се спускаше над дясното й око. Беше облечена в широка черна тениска, на която ясно беше изписано „Skrillex” с червени букви. Надолу носеше светло-сини дънки и кецове “Converse”. Това й напомняше за нейната приятелка от детството – Луси. Тя обичаше Скрилекс прекалено много и почти през цялото време говореше за него, което беше зарибило и Хана от части. Като се замислеше обаче.. и Карънс имаше черна коса с лек бритон, също така беше фенка на широките тениски.. Това..
- З-здравей? – попита тя плахо, усещайки неловкостта, която се разнасяше из въздуха. Личеше си, че тъмнокоската я беше познала веднага, точно като нея.. от части.
- Хана! – провикна се с цяло гърло момичето и се затича да я прегърне. Сега Мерин беше прекалено сигурна в инстинктите си. Това беше Луси!
- Божичко, Луси?! Толкова си се променила, не можах да те позная!
Щастливите изражения по лицата на двете личаха от километри, но само те си знаеха колко бяха щастливи наистина. И двете предчувстваха, че това беше началото на подновеното им приятелство.

Луси прегърна силно Хана.
-Хана, не мога да повярвам, че се виждаме пак! Беше толкова отдавна, когато за последно се видяхме... аа ти тук ли учиш? - Тя не спираше да говори от радост. Хана я прекъсна.
- Лусииии, ехо чакай, дай и аз нещо да кажа, де.. - засмя се тя. - Първо - да, уча тук, второ - наистина беше отдавна..
Двете пак се прегърнаха и тръгнаха заедно към игрището. Луси и Хана не спираха да си говорят и да си разказват разни неща. Когато стигнаха до игрището двете седнаха отстрани, за да гледат как силните и красиви момчета се потят, докато играят голи до кръста.
- Е, Хана, кажи сега има ли яки момчета тук? - попита Луси. Когато Хана тръгна да й отговаря я удари топка по главата. В същият момент едно от потните момчета се затича към тях.
- Ей много съжалявам не беше нарочно, много...
И тогава Хана го прекъсна.
- Ей келеш, я по-полека! Аз съм публика, а не страничен кош. Ясно ли ти е?
Момчето погледна надолу и отвърна:
- Аз такова, аз съжалявам.. - Хана въздъхна и му подаде топката.
- Хайде ходи, че те чакат..
Той продължи да играе, а Хана и Луси продължиха да си говорят.
- Оооу, май някой те харесаа.. - каза Луси.
- Е, да, но аз не го харесах.
Изведнъж Луси получи СМС и погледна уплашено телефона си.
-От кой е? - попита Хана.
- ЪЪ няма значение. Хайде да тръгваме към входа. - каза Луси и тръгнаха натам.

След случката с момчето, Хана остана трайно зашеметена, но все пак се опита да забрави какво беше станало. Изведнъж телефона на Луси извибрира и тя нервно го извади от джоба си. По изражението й личеше, че беше СМС.
- От кой е? – попита русокоската любопитно и се надвеси над HTC-то на Керънс. За жалост – точно преди да успее да види подателя – момичето трескаво дръпна телефона към себе си и го прибра, а Мерин отскочи назад и я погледна очудено. В този момент само една мисъл можеше да се появи в главата й – А. Тази досадна персона, която не преставаше да праща смс-и на хората само и само да си играе с тях. Той/тя определено обичаше игричките и това личеше по всяко едно съобщение, което получеше някоя от тях.
- Да не би да е от непознат номер? – попита русата, очаквайки отговора, който искаше да чуе, за да разбере, че тя и останалите 3 не бяха единствените.
- Д-да.. – отвърна напрегнато чернокоската и вдигна глава нагоре. – Хайде да сменим темата!
Тя отчаяно се опитваше да подхване друга тема на разговор, защото не беше сигурна дали старата й приятелка говореше за някой определен непознат или просто от любопитство. Предпочете да поговори за нещо друго пред това да каже истината на неправилния човек или да излъже правилния човек. А и Хана винаги разбираше кога биваше излъгана от Керън, така, че нямаше шанс.
* пук *
Нещо зад тях двете сякаш се счупи. Сякаш някаква пръчица или подобно. Двете се изплашиха доста, а това определено беше като знак за блондинката. Преди винаги, когато нещо такова се случеше, Луси запазваше цялото си спокойствие сякаш не беше чула нищо, но сега беше различно. Дали и двете не се страхуваха от едно и също нещо?
- Какво беше това? – попита трескаво Мерин, очаквайки правдоподобен отговор от тъмнокоската.

- Нямам никаква представа... - отговори Луси вече уплашена. Тогава и двете се обърнаха назад, за да видят какво става, но когато го направиха зад тях нямаше никой. В този момен Луси и Хана се погледнаха:
- Добре сега вече се уплаших. - промълвя чернокоската.
- И аз.. а знаеш ли какво?Предлагам да тичаме към входа? - каза Хана.
И двете момичета се затичаха много бързо към входа, но лошото беше, че на русокоската и се счупи токчето..
- О боже ! Затова нося кецове. Хайде бързо събуй се и тичай! -възкликна нервно Луси.
Двете продължиха да тичат и като стигнаха входа тръгнаха да влизат,но какво..Вратата не искаше да се отвори. Луси се обърна и видя, че целият двор е празен..
- К-какво по дяволите става тук? - каза много уплашено русата.
- Спокойно Хана, спокойно ,спокойно, ЗАПАЗИ СПОКОЙСТВИЕ!! - развика се неспокойно Керънс. Хана я изгледа много странно и се засмяха и двете. Момичетата седнаха на стълбите при входа и чакаха да мине някой човек.
- Ами, аз такова.. СМС-ът беше от непознат.. - А се пише. - каза доверчиво Луси.
- О боже, ти трябва да се шегуваш..Не, не това е невъзможно.. - отвърна Хана и погледна притеснено.
- Какво, защо?.. Какво има? - попита чернокоската и погледна Мерин.

- Какво, защо, какво има? – попита неспокойно Луси, а Хана се зае да й обяснява, но точно в този момент .. телефона й извибрира. Двете отново се спогледаха и тя нервно зарови ръце в чантата си, търсейки нокията си. След едноминутно търсене, тя най-накрая успя да я извади. Беше от А.
“ The sisters’ reunion. Харесва ми. Ще се виждаме често, Лухана.

- A.”

Лухана? Какво пък трябваше да значи това? Двете погледнаха стъписано, а след това се поогледаха наоколо. След точно тридесет секунди, реотана на приятелките загря, че А е имал/а в предвид Луси+Хана. “Умно” и все пак не се сетиха.
- Знаех си! Той или.. тя.. или каквото е е наблизо! – „прошепна” русокоската, но по-скоро извика, прошепвайки. Искаше й се това да беше един от поредните й налудничави сънища, но уви – не и този път.
- Ами.. Какво ще правим? – попита Луси с един от нейните странни погледи – сякаш й беше причерняло. Двете се огледаха на двете страни отново, но не забелязаха никой. Нито в храстите, нито зад портите на училището – никъде.
- Страх ме е.
Уплашена нотка се долови в гласа на Мерин, а тъмнокоската не смееше да издаде нито звук повече – кой знае какво щеше да напише А ако го беше направила.
- Кога започна да ти праща съобщения? – попита блондинката изнервено, очаквайки поредния смс и все пак с надеждата да няма такъв.

Внимавай, бейбе. Аби те обича, не й разбивай сърцето със... момче.
- А.