Портите към гробището.

Портите се извисяваха заплашително над главата на Еваджелин сякаш съвсем скоро щяха да паднат връз нея.Щом посегна с бялата си слаба ръка да отвори вратата тя икърца заглушително и заяде на половината път.Леонора имаше чувството, че някой нарочно не смазваше пантите, та да може гробището да е възможно най-страшно, това лично нея я устройваше.Гробището не бе място на което някой би отишъл просто така, а тя точно това искаше.Искаше място където да остане сама.Духаше студен вятър който бе застоял сякаш никога не бе излизал от това място, макар и пространството да бе отворено.Ева подуши миризма на мухъл и изсъхнали цветя.Въпросният вятър вееше синята 'и коса и 'и стана студено.Май не бе добра идея да излезе по къси панталонки.Ева се доближи до една надгробна плоча и седна върху нея презпокойно, сякаш под нея не лежеше тялото на някой мъртвец, а семки и бонбонки.Заклати краката си и започна да си тананика някаква песен докато изваждаше една розова близалка и започна да я смуче.Странна картинка.

Дейвид търсеше малко разнообразие в този град. Момичетата бяха все едни и същи, а той мразеше еднаквото имаше определени които го привличаха доста, но онези от училището, които за обикновенните си часове се бяха натокали с ефирни рокли изобщо дори не им обръщаше внимание. Според него брим брой момичетата бяха различни и абсолютно обикновенни. Някога се чудеше докато бе в училище дали той не е наред или вече му е втръснало с тея курви... категорично е второто защото не помни кога е станал гей, какъвто не е. излезе от жилището си като започна да се разхожда и след малко когато видя една огромна реклама на мотори и се сети за баща си. Усмихна се и се запъти към гробището, където беше и покойния му баща. Започна да върви бавно оглеждайки гробовее и много добре разпознаваше новите мъртавци по чистите плочи. Стигна и до неговия гроб и започна да гледа снимката, а след малко вниманието му бе привлечено от едно момиче, кето от странни изглеждаше странно. Познаваше я, не точно не лично , бе я виждал в училището и това беше една от различните. Харесваше стила който включваше този тип коса. Бавно започна да се приближава. Забеляза и близалката в устата и а това му изглеждаше доста сладко и донякъде странно, но имаше повече сладко.

Леонора ближеше усилено близалката си, опитваки се да стигне колкото се може по-бързо до близалката от която в момента се нуждаеше.Погледът 'и не знайно защо се отдели от розовата близалка и се понесе към някаква фигура която се приближаваше.Беше момче от нейното училище което не бе с много добра репутация или поне така говореха големите усти.Попринцип Ева не ги слушаше, но нямаше какво да направи щом си говореха точно до нея.
-Какво правиш тук?-Каза тя с пълна уста сякаш това беше само нейно място, нещо като нейна стая и точно в момента той бе влязал без да почука.

Когато момичето заговори Дейвид спря на едно място като пъхна ръцете си в джобовете на дънките си. Забранено ли беше да посети мъртвия си баща?! Огледа наоколо за някаква табела където пише за нечия собственост, но не намери нищо , а тов го накара да продъльи. Стигна до момичето и се облегна наплочата гледайки към лицето и. Лека усмивка се появи на лицето му.
- Забранено ли е, ако искаш изчезвам?- каза съвсем сериозно и и намигна приятелски, но може би приятелски за сега, никой не виждаше бъдещето, поне той не вярваше на ясновидите.

Ева искара близалката си и го погледна с усмивка, след това облиза сякаш за последен път близалката си и я хвърли настрани.
-Не..не ми пука!
Изправи се и го погледна.
-Сасичала съм те из училище!
Каза все още гледайки го в очите.

Поне искаше да остане, но не му хареса много другото и държание, може би обикновенните и различните бяха надути, защото засега от това момиче намери само това и впечетление. Погледна я учудена и накрая взе че се усмиххна.
- И аз от там те помня! А и едва ли тази външност се забравя бързо!- усмихна се като бързичко огледа тялото и, което можеше да се анрече секси, но не му се мислеше за това. Искаше поне един път да завържи някакъв разговор и да намери приятели, а не всички да пускат тъпи и доста цинични слухове за него.

Леонора погледна надолу сякаш оглеждаше себе си и се усмихна широко.Погледна го в очите и кимна сякаш се съгласяваше с него.
-Благодаря!
Отново задуха онзи студен и вонящ вятър и я побиха тръпки.
-Ти за какво си дошъл?Само да се шляеш или при някой близък?
Попита тя.Не очакваше някой да бе дошъл само ей така, но не 'и пречеше да попита.Това не я бе убило до сега и едвали щеше някога.

Седна на вече освободеното място, от където момичето на което не знаеше цялото име току що стана. Усмихна се леко и се загледа в гроба в далечината, който бе на баща му. Поклати глава в разочарование, че дори не успя да се сбогува с него и след това отново погледна към нея.
- Близък, който е три метра под земята, а тялото му е храна за червеите!- каза и повдигна многозначително вежди като се отврати от думите само докато си представяше и говореше.
- А ти... ъм всъщнаст Ева ... как е цялото ти име?- попита като наблегна на краткото име и се усмихна.

Ева кимна и се усмихна сякаш се опитваше да покаже съчувствие, но не 'и се получи особенно.Честно казано тази вид усмивка никога не 'и се получаваше, може би защото винаги щом се опитваше да е сериозна избухваше в смях.
-Дойдох да се поразходя!Не ме гледай така, за първи път идвам просто ей така на такова място..Не съм некрофил!
Засмя се гръмко тя.Обичаше да се бъзика с нещата, някак се опитваше да гледа от забавната страна на всичко.
-Еванджелин-Леонора Хейли Дайнард!Устройва ли те?

Излуша я и забеляза, че иска да се изсмее, за това той просто се засмя а тя го последва. Спря рязко за момент и приложи сериозната си физиономия като присви леко очите си.
- Тихо ще пробудим труповете!- каза слагайки пред устните си пръста си, за да покаже да млткнат. Телефона му изписука. Имаше съобщение. Изкара го и го прочете. Поклати глава. Може би бе някой от онези гадняри от училището. Огледа настрани и започна да мисли дали наистина да не премине на другия бряг. Изтри съобщението и отново прибра телефона си усмихвайки се притеснено.
- Ева е най лесничко!- усмихна се след като чу имената и. Бяха дълги, но и той имаше добра памет.

Еванджелин го изгледа така сякаш 'и беше супер странен.Нейният си поглед "ти си странен!"
–Не ми казвай, че вярваш в зомбита!
Засмя се силно притискайки очи.Така се смееше тя.С присвити очи и отворена уста, смееше се гръмко, извисяваше глас, така, че хората да я чуят от далеч.Лесно разпознаваха смеха 'и защото беше заразителен и някак уникален.
-Знам, че Ева е по-накратко, но предпочитам Еванджелин..Но щом ми измислиха това галено име..започнаха с него и нямаше какво да направя.
Подхили се отново и белите 'и прави зъби отново се показаха.
-На теб как ти казват?

Усмихна се плахо изтривайки мислите от преди малко. Поклати глава в знам на отрицание на това което му дойде в главата. Как можеше да си мисли такова нещо. Та той бе нормален дори да е правил някакви глупости с момче, но си имаше оправдание... пиянството.
Името и беше доста хубаво, но не обичаше да изрича цялото име. Струваше му се странно поне той го приемаше все едно някой му се кара.
- Ева си ми харесва! Дейвид, Дейв! Приятно ми е Ева!- усмихна и се по онзи сладък начин и се загледа в плочите напред.

Еванджелин отново избухна в смях.Харесваше 'и начина по който той произнасяше "Ева" излеждаше толкова сладък.Приличаше на малко момченце и даже и да бе така тя най-вероятно щеше да му се нахвърли.
-Добре Дейв...Скучно ми е..и както гледам ти си най-забавното нещо тук..така че..!
По лицето 'и мина онзи луд поглед който я навестяваше а моменти, и се настаняваше в удобната стая за гости където имаше директен поглед към нещата ставащи на вън..И ги контролираше.Ева се приближи съвсем бавно прехапвайки устни.Сложи ръце на рамената му и от много сладка усмивката 'и стана по-лудешка.Понеже бе по-ниска и му стигаше до вратлето започна да го ближе там като близалка която бе захвърлила по-рано.За всеки случай Дейв беше по-вкусен.

Леко се учуди от нейните реакции, но пък не му даваше прияина да се отдръпне. Все пак беше уникална сладурана, а и си я беше харесал. Извади ръцете си от джобовете и ги сложи леко на кръсчето и което бе оформено перфектно карайки го да и се натиска. Засмя се лекичко и и се усмихна.
- Ей сладкишче да не би да си си харесала Дейв?- засмя се и спусна ръцете си надолу като ги настани леко под дупето и което чесно да си кажем беше идеалното. Повдигна я а краката и за да не висят обгърнаха тялото му. Наведе се малко и я целуна нежно преплитайки езичето си с нейното. Ева го правеше по различен в хубавия смисъл начин, а и тази обица допълваше нещата.

На Ева 'и бе някак странно да се натиска с него..и точно на гробището.Попринцип тя си падаше по по-груби на вид момчета, но и той 'и харесваше.
-Мхм!
Отговори възможно най-кратко на въпроса му докато оплиташе краката около кръста му.Изплези език, за да му покаже обицата на езика си.Даваше му знак, че това което ще почувства в устата си е от нея, не 'и изглеждаше от момчетата които се бяха целували с момичета с пиърсинги.По-скоро от онези които ходят с мажоретки.Събра ръцете си зад врата му и се впусна в ожесточена борба език върсъс език 2011.

Повдигна вежди при вида на сладкото и езиче. Всъщност беше се натискал с друго момиче с обица на езика, но определено Ева беше сто пъти по-добра. Държеше я здраво като започна да бута скърцащата врата и въртеше езика си докато я целуваше. Излезе от гробищата и и се отдръпна като се усмихна. Май имаше някаква цел, трябваше му въздух, а след това след акто се дръпна на лицето и се появи самодоволна усмивка.
- Победителка си, Еванджелин!- намигна и като закрачи напред по пътечката. Пусна я и хвана ръката и гледайки я въпросително.
- Къде отиваме?- засмя се и продължи да върви.

Целувайки се малко по малко се тикаха към вратата, а Ева се беше в много мързеливо настроение и това, че той я носеше 'и харесваше.Скоро излязоха от гробището и той я пусна на земята поемайки си въздух.Леонора се засмя.
-Аз винаги побеждавам..Свиквай!
Направи му намек, че ще има и друг път..Когато е в настроение.Тя винаиг получаваше това което искаше когато го искаше.Чар?Хм..
–Не знам!
Каза като прокара пръст по гърдите му и се заигра с езика си.
-Може...Да отидем у нас?
Без да чака отговор Леа грабна за ръката и го въвлече към Имението Дайнард.