Rosewood, преди седмица

Поредния ден на Дейв в Роузууд. Напиращия будилник го събуди и незнайно защо дори не спря с онзи гаден и дразнещ писукащ звук. Трябваше да се захване да си намери съквартирант и да остави този задънен хотел, но къде да го намери и съквартиранта, просто искаше обикновенно жилище, на което естествено ще плаща наем. Взе шибания будилник, часовник и го трясна на пода. Влезе в банята която му миреше на мухъл, а плочките бяха разбити на повечето места. Изми лицето си. Излезе и облече едни дънки и тениска от сака който седеше в дъното на стаята и се облече. Обу кецовете си и взпари и телефона си излизайки. Заключи стаята и излезе от хотела като реши първо да изпие едно кафе преди да се заеме с търсенето на жилище, кеото някй да го сподели с него. Влезе в прочутия "Starbucks" който се откри пред него и седна на една а от масите а от стъкления прозорец забеляза една огромна къща. Как му се изкаше да живее там. Подсмихна се и поръча кафе, което след мъничко се появи пред него.

Кейлъб не спа тази нощ, защото беше останал с цитатчето 'ЗАЩО ДА СПИМ, ТАКА САМО СИ ГУБИМ ДЕНЯ?' залепено в училището. В седем сутринта заспа и се събуди в осем. Пиеше му се кафе, въпреки, че нямаше никаква нужда. Стана, изми си зъбите и се облече. Сложи слънчеви очила, взе си пари и слезе до старбъкс който беше точно срещу тях. Влезе, поръча си лате еспресо и зачака. Оглеждаше хората и видя Дейвид. Изсмя се и жената му даде кафето. Той плати и седна при приятеля си.
- Здрасти. Рано си станал, а?

След малко от къщата, която той зяпаше излезе един приятел. Ококори очи, че точно негова е къщата. Определено не го познаваше много добре, за да не знае, че там живее. Поклати глава. След малко Кейлъб влезе в кафенето и след като го забеляза се настани при него. Рано, естествено че ще е рано след тъпия звънец.
- Будилника, тъпия будилник... развален е, дори не знам защо е включен. Онази стая е странн, целия хотел изглежда пуст!- каза отвращаващ като след като отпи трясна чашата в дървената маса ядосан.
- Спал ли си, рядко пиеш кафе?- каза въпросително и се засмя.

Дейвид изглеждаше отвратен от хотелската стая, а втория баща на Кейлъб му беше купил апартамента в къщата. Всъщност самата къща беше два етажа които бяха страшно големи, чак апартаменти. Отначало беше доста мизерничко, но щом изкрънка кучия син за доста парички го декорира по свой вкус и стана много хубаво. Много ясно, че 'баща му' щеше да му огажда. Все пак парите бяха на Кейлъб, плащаше се от социалните за да го гледа. 1000 на месец. И ги даваше на Кейлъб.
- Всъщност изобщо не съм спал, но имах нужда от калорична бомба.
Кейлъб беше поръчал кафето си с много сметана. Почти цялата му уста беше бяла.
- Май хотела е доста мизерен, а?
И тогава Кай се сети.
- Имам една стая. Ако искаш... Можеш да дойдеш.

Дейвид гледаше странно устата му, които изглеждаха все едно до сега беше се натъпкал със сто шишета сметана. Разтърси главата си и отпи от кафето си. Замалко да не се задави след предложението му.
- Онази къща?! Колко искаш да ти плащам!- каза и се усмихна самодоволно. Всъщност чрез оплакването искаше стая при него но се правеше на ударен. Усмихна се леко учуден.
- ОО да още сега си събирам бага и на всичкото отгоре до стята ми има няква бабка, оперна певица моля ти се!- каза бързо и оплакващо а след това се засмя.