Скалите до езерото

Ал се беше запътила по някаква пътечка из гората в новия град в който се намираше. Беше много рано сутринта и все още навсякъде имаше мъгла. Кецовете и` бяха чисто мокри от тревата и тя след още няколко крачки просто ги събу и продължи боса по мократа трева.
Не след дълго се отклони от пътеката, водеща до никъде и започна да ходи без посока. Не знаеше колко беше голяма тази гора, но не се притесняваше от това как ще се върне. Всъщност тя от нищо почти не се притесняваше. Винаги беше ужасно оптимистична и усмихната. За разлика от останалите хора на нейната възраст тя беше щастлива с живота си, но и беше много внимателна. Не пушеше, не пиеше, не се и друсаше. Беше типичното примерно момиче, но си нямаше и представа, че това някой ден ще се промени.
Представяше себе си след десен години щастливо омъжена, може би дори и с малко бебе. С щастлив и скромен живот, хубава работа и естествено, както всякое друго момиче, с огромен дрешник. Беше планирала целия живот пред себе си. Живот без никаква драма, но за нейно съжаление драмата бе неизбежна. Естествено, тя още това не го знаеше.
Започнаха да пръскат ситни капки от мрачното небе. Дъжда бързо се усили и тя се оказа като в някой романтичен филм, без обувки, в гората по светла рокличка. Усмихна се развеселена от мисълта, че сцената прилича на такава от романтична комедия и се завъртя с танцова стъпка, все още държаща обувките си в ръка.
След няколко минути отново грейна слънце. За толкова рано сутрин изведнъж беше станало ужасно топло. Алиса продължи пътя си малко по-бавно като избягваше малките, остри камъчета по земята. Мислеше си, че отстрани сигурно изглеждаше като клатушкащ се пингвин, но не беше така. Всъщност съвсем деликатно стъпваше на пръсти, което създаваше илюзията, че съвсем деликатно ходи с танцова стъпка.
Стигна до някаква скала и се провеси от нея. Долу имаше езеро. Не беше много високо, но беше достатъчно за да не посмее да скочи във водата. Седна на ръба и провеси краката си. Започна да ги клатушка в ритъма на песента, която тананикаше в главата си.

С Чейс се разбрахме да се чакаме на нашето място - големите скали до езерото.Бяхме заедно от две седмици и бяхме щастливи.Опознахме се и разбрах,че той е наистина много мил и му пука за мен.Мисля,че съм влюбена...
Понеже скалите бяха далече,трябваше да отида с автобус.Спря на една спирка,на която рядко се качваха или слизаха хора.Беше мрачна и изоставена.Сигурно защото бе извън града и близо до гората.
Закрачих бързо към едно от мястото,на което обикновено се чакахме.Както винаги - закъснявах.Това е доста често срещано явление при мен.Винаги закъснявах.
Стигнах мястото,но него го нямаше.Изведнъж някой рязко ме хвана през кръста и ме целуна по бузата.Да,това беше Чейс.Усмихнах се и казах:
- Здравей!

Citizen. Posts : 4 Joined : 13.09.2011

Отново имахме среща на нашето местенце.Стигнах там и както се очакваше червенокосата сладурана закъсня.Не се учудих,но реших да я изненадам.Скрих се така,че да я видя като дойде.Когато пристигна замръзна,защото не ме видя усмихнах се леко и се приближих тихо зад нея.Прегърнах я и я целунах по бузата.Тя се обърна и ме поздрави.
-Здравей,червенокоске.-засмях се леко.-Пак закъсня,я кажи този път,защото си изправяше косата или се забави на компютъра?-засмях се и отново я целунах но този път по устните.Усмихнах се широко и зачаках отговора и като през това време се събличах за да се къпем в езерото както винаги,а и беше доста горещо.